Игликите са известни заради ранния си цъфтеж и учудваща пъстрота. Семейството е представено от 28 рода и около 1000 вида. Представителите му са разпространени доста космополитно предимно в умерените ширини на Северното полукълбо. В момента и в България се отглеждат много хибридни сортове, известни са повече от 400 вида в различни разцветки – розово, жълто, синьо, червени и лилаво. Има едроцветни представители, на които цвета им може да достигне диаметър 5 см.
Древните скандинавски саги разказват, че в края на дългата и студена зима на земята пристигала младата и красива богиня Фрея. Тя слизала от колесницата си и отключвала пролетта, за ключове и служили едни от първите цветя – игликите. По нашите земи предвестница на пролетта е Баба Марта, тя също е избрала игликата за да извести, че студовете и зимата си отиват.
Игликата (Primula) е многогодишно тревисто растение от семейство Primulaceae. Листата са срещуположни или събрани в розетка, често покрити с жлезисти власинки. Стъблата обикновено са изправени, но може и да липсват такива. Цъфти от януари да май в богата гама. В корените на видовете от семейството се натрупват етерични масла, който се използват за лечебни цели.
Поливането през пролетта и лятото трябва да е обилно, а през зимата умерено. Игликите са чувствителни към липса на соли, затова е желателно да се подхранват с желязосъдържащи торове. Игликите предпочитат полу-сенчесто хладно място, но няма да сбъркаме ако изберем добре огрято от слънцето място, стига да поддържаме необходимата влага. Веднъж засадени тези растения се самозасяват и размножават. Ако ги оставим за няколко години могат сами да покрият с гъсти туфи първоначалното си място.
Игликата се използва за оформяне на цветни бордюри или за покриване на голи, сенчести участъци. Може да се засади и в обособена цветна леха в компанията на други пролетни цветя – съжителства добре с нарциси, лалета и др. Но ако все пак нямаме градина, а искаме да притежаваме това растение, можем да му намерим място на остъклена тераса, барбекю или друго светло помещение.
Тази статия все още няма коментари